надлъгва

Речник на българския език

1. надлъгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надлъгва е производна форма на надлъгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надлъгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надлъгва е производна форма на надлъгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надлъгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надлъгва е производна форма на надлъгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).