надлъгало

Речник на българския език

1. надлъгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надлъгало е производна форма на надлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надлъгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надлъгало е производна форма на надлъжа (мин. деят. св. прич. ср. р.).