надлъгала

Речник на българския език

1. надлъгала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надлъгала е производна форма на надлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надлъгала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надлъгала е производна форма на надлъжа (мин. деят. св. прич. ж. р.).