надлъгал

Речник на българския език

1. надлъгал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надлъгал е производна форма на надлъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надлъгал — мин. деят. св. прич. м. р.

надлъгал е производна форма на надлъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).