надлъга

Речник на българския език

1. надлъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надлъга е производна форма на надлъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. надлъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надлъга е производна форма на надлъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).