надкрещяхте

Речник на българския език

1. надкрещяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

надкрещяхте е производна форма на надкрещя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надкрещяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

надкрещяхте е производна форма на надкрещя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).