надкрещяло е

Речник на българския език

1. надкрещяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надкрещяло е е производна форма на надкрещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надкрещяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надкрещяло е е производна форма на надкрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надкрещяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надкрещяло е е производна форма на надкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).