надкрещяло

Речник на българския език

1. надкрещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надкрещяло е производна форма на надкрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надкрещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надкрещяло е производна форма на надкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надкрещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надкрещяло е производна форма на надкрещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надкрещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надкрещяло е производна форма на надкрещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).