надкрещи

Речник на българския език

1. надкрещи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надкрещи е производна форма на надкрещя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надкрещи — повелително наклонение, ед. ч.

надкрещи е производна форма на надкрещя (повелително наклонение, ед. ч.).