надкрещели

Речник на българския език

1. надкрещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надкрещели е производна форма на надкрещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надкрещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надкрещели е производна форма на надкрещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. надкрещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надкрещели е производна форма на надкрещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. надкрещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надкрещели е производна форма на надкрещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).