надиша

Речник на българския език

1. надиша — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надиша е производна форма на надишам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надиша — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надиша е производна форма на надишам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надиша — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надиша е производна форма на надишам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).