надиплял

Речник на българския език

1. надиплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надиплял е производна форма на надиплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надиплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надиплял е производна форма на надиплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надиплял — мин. деят. св. прич. м. р.

надиплял е производна форма на надиплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надиплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надиплял е производна форма на надиплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).