надиграва

Речник на българския език

1. надиграва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надиграва е производна форма на надигравам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надиграва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надиграва е производна форма на надигравам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надиграва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надиграва е производна форма на надигравам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).