надигра

Речник на българския език

1. надигра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надигра е производна форма на надиграя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. надигра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надигра е производна форма на надиграя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).