надигала

Речник на българския език

1. надигала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надигала е производна форма на надигам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надигала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надигала е производна форма на надигам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надигала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надигала е производна форма на надигам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надигала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надигала е производна форма на надигам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).