надживявало

Речник на българския език

1. надживявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надживявало е производна форма на надживявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надживявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надживявало е производна форма на надживявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надживявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надживявало е производна форма на надживявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надживявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надживявало е производна форма на надживявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).