надживявал

Речник на българския език

1. надживявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надживявал е производна форма на надживявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надживявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надживявал е производна форма на надживявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надживявал — мин. деят. св. прич. м. р.

надживявал е производна форма на надживявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надживявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надживявал е производна форма на надживявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).