надживели

Речник на българския език

1. надживели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надживели е производна форма на надживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надживели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надживели е производна форма на надживея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).