наденете

Речник на българския език

1. наденете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

наденете е производна форма на надяна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наденете — повелително наклонение, мн. ч.

наденете е производна форма на надяна (повелително наклонение, мн. ч.).