надебелях

Речник на българския език

1. надебелях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

надебелях е производна форма на надебеля (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. надебелях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

надебелях е производна форма на надебелея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).