надебеляла

Речник на българския език

1. надебеляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надебеляла е производна форма на надебеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надебеляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надебеляла е производна форма на надебеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. надебеляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надебеляла е производна форма на надебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. надебеляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

надебеляла е производна форма на надебелея (мин. деят. св. прич. ж. р.).