надебелило

Речник на българския език

1. надебелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надебелило е производна форма на надебеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надебелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надебелило е производна форма на надебеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).