надгрелите

Речник на българския език

1. надгрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

надгрелите е производна форма на надгрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. надгрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

надгрелите е производна форма на надгрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).