надговорил

Речник на българския език

1. надговорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надговорил е производна форма на надговоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надговорил — мин. деят. св. прич. м. р.

надговорил е производна форма на надговоря (мин. деят. св. прич. м. р.).