надговорел

Речник на българския език

1. надговорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надговорел е производна форма на надговоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надговорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надговорел е производна форма на надговоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).