надвървяла

Речник на българския език

1. надвървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвървяла е производна форма на надвървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надвървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвървяла е производна форма на надвървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. надвървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

надвървяла е производна форма на надвървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. надвървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надвървяла е производна форма на надвървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).