надвървял

Речник на българския език

1. надвървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървял е производна форма на надвървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвървял е производна форма на надвървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надвървял — мин. деят. св. прич. м. р.

надвървял е производна форма на надвървя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надвървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

надвървял е производна форма на надвървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).