надвърви

Речник на българския език

1. надвърви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надвърви е производна форма на надвървя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надвърви — повелително наклонение, ед. ч.

надвърви е производна форма на надвървя (повелително наклонение, ед. ч.).