надвървели

Речник на българския език

1. надвървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надвървели е производна форма на надвървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надвървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надвървели е производна форма на надвървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. надвървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надвървели е производна форма на надвървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. надвървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надвървели е производна форма на надвървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).