надвишило

Речник на българския език

1. надвишило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвишило е производна форма на надвиша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвишило — мин. деят. св. прич. ср. р.

надвишило е производна форма на надвиша (мин. деят. св. прич. ср. р.).