надвиснела

Речник на българския език

1. надвиснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надвиснела е производна форма на надвисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надвиснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

надвиснела е производна форма на надвисна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).