надвиснел

Речник на българския език

1. надвиснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвиснел е производна форма на надвисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвиснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надвиснел е производна форма на надвисна (мин. деят. несв. прич. м. р.).