надвиснало

Речник на българския език

1. надвиснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвиснало е производна форма на надвисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвиснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надвиснало е производна форма на надвисна (мин. деят. св. прич. ср. р.).