надвисил

Речник на българския език

1. надвисил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвисил е производна форма на надвися се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвисил — мин. деят. св. прич. м. р.

надвисил е производна форма на надвися се (мин. деят. св. прич. м. р.).