надвил
1.
надвил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
надвил
е производна форма
на надвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
надвил —
мин. деят. св. прич. м. р.
надвил
е производна форма
на надвия (мин. деят. св. прич. м. р.).