надвзел

Речник на българския език

1. надвзел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвзел е производна форма на надвзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвзел — мин. деят. св. прич. м. р.

надвзел е производна форма на надвзема (мин. деят. св. прич. м. р.).