надвесил съм

Речник на българския език

1. надвесил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надвесил съм е производна форма на надвеся (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. надвесил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

надвесил съм е производна форма на надвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).