надвесил е

Речник на българския език

1. надвесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвесил е е производна форма на надвеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надвесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надвесил е е производна форма на надвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).