надвесило е

Речник на българския език

1. надвесило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвесило е е производна форма на надвеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надвесило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надвесило е е производна форма на надвеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).