надала

Речник на българския език

1. надала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надала е производна форма на надам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надала — мин. деят. св. прич. ж. р.

надала е производна форма на надам (мин. деят. св. прич. ж. р.).