нагъчкал

Речник на българския език

1. нагъчкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагъчкал е производна форма на нагъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагъчкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагъчкал е производна форма на нагъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагъчкал — мин. деят. св. прич. м. р.

нагъчкал е производна форма на нагъчкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагъчкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагъчкал е производна форма на нагъчкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).