нагърчило

Речник на българския език

1. нагърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърчило е производна форма на нагърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нагърчило е производна форма на нагърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).