нагърбяло си

Речник на българския език

1. нагърбяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

нагърбяло си е производна форма на нагърбям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърбяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

нагърбяло си е производна форма на нагърбям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърбяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

нагърбяло си е производна форма на нагърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).