нагърбяло е

Речник на българския език

1. нагърбяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбяло е е производна форма на нагърбям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нагърбяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбяло е е производна форма на нагърбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нагърбяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нагърбяло е е производна форма на нагърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).