нагърбяли

Речник на българския език

1. нагърбяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нагърбяли е производна форма на нагърбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагърбяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нагърбяли е производна форма на нагърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. нагърбяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нагърбяли е производна форма на нагърбям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. нагърбяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нагърбяли е производна форма на нагърбям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).