нагърбял

Речник на българския език

1. нагърбял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбял е производна форма на нагърбям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбял е производна форма на нагърбям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нагърбял — мин. деят. св. прич. м. р.

нагърбял е производна форма на нагърбям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нагърбял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нагърбял е производна форма на нагърбям (мин. деят. несв. прич. м. р.).