нагърбил съм

Речник на българския език

1. нагърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагърбил съм е производна форма на нагърбя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нагърбил съм е производна форма на нагърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).