нагърбил си

Речник на българския език

1. нагърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагърбил си е производна форма на нагърбя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нагърбил си е производна форма на нагърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).