нагърбил е

Речник на българския език

1. нагърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбил е е производна форма на нагърбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нагърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нагърбил е е производна форма на нагърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).