нагърбили

Речник на българския език

1. нагърбили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нагърбили е производна форма на нагърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нагърбили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нагърбили е производна форма на нагърбя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).